История на компютри Правец

10/08/2021

„Правец“ е серия български персонални компютри, създадени под ръководството на инж. Иван Марангозов и разработени в ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика) към БАН, произвеждани основно в град Правец. Първите бройки са произведени в ИТКР, а в края на 80-те, се произвеждат минимални количества и в други заводи в България.

Историята започва в края на седемдесетте, когато инж. Кънчо Досев се заиграва с MEK6800D2, базиран на чип Motorola 6800 (подобен на по-късните български едноплаткови компютри, серия ЕМК), а след началото на 1980-та и със Sinclair Z80. Какво и как са си говорили с инж. Марангозов не знаем, но е факт появата на първия български микрокомпютър ИМКО 1 (Индивидуален Микро КОмпютър) още в края на 1980г. Разбира се, нещата не са толкова опростени, колкото ги представям, съществувала е целенасочена държавна политика в тази посока, но темата на статията е друга.
Произведени са 3 броя прототипи с корпуси от листова пластмаса (снимка две). През 1981 година биват произведени "серийно" около 50 броя, които се посрещат с възторг от различни организации, на които са изпратени. За техните корпуси е ползван огънат алуминий (снимка три), като производството се извършва в мазетата на БАН. Големият успех на компютъра провокира обмисляне на масово производство.

Съществувал е обаче и въпросът за програмната съвместимост. По това време дори IВМ е далече от идеята за персонален микрокомпютър, но затова пък Епъл жънел успехи. Вероятно затова е решено копютърът да бъде базиран на Епъл и така инж. Иван Марангозов, инж. Кънчо Досев, а впоследствие и инж. Георги Желязков и инж. Петър Петров създават ИМКО 2. Разбира се, в този момент не закъснява и вицът за абревиатурата на ИМКО - Иван Марангозов Копира Оригинала.
В защита на нашите инженери следва да кажем, че технологично не е имало как да бъде копиран напълно, поради липсата на достъп до компоненти. Затова компютрите са изграждани с максимално използване на компоненти от така наречените "Перечени" (от руски Перечень) - списъци с разрешени взаимозаменяеми части от системата на СИВ.  И да, програмната съвместимост е търсена умишлено.

Горе-долу по същото време, за да бъдат създадени възможности за масово производство на електронна техника, се създава Опитна База към ИТКР, за която бива отделен един цех в завода за везни "Сашо Кофарджиев" на Гара "Искър" в София. Идеята е да се покаже в реални условия, че новите електронни устройства (не само персоналните компютри) могат да бъдат произвеждани масово в заводите. (Към този момент повечето ръководители на заводи се страхуват да си създават проблеми с производство на електроника. Една от задачите на базата е да създаде прецедент и да изчисти възможните проблеми предварително).
Производството на ИМКО 2 е планирано за октомври 1982 година. Директорът на завода Спас Ригов приема да изработи за Министерство на просветата 300 бр. компютри и възлага на инж. Владислав Христозов да организира производството.
Основен проблем на компютъра е стойността на корпуса, който изисква много ръчен труд и прецизна фрезова работа (по непотвърдена информация калкулацията е била 1800 лв. само за копруса при осигурени 3500 за целия компютър вкл. телевизор София 31 за монитор - неговата цена е била 350 лв). За късмет, по това време инж. Христозов посещава панаир в Солун и вижда вакуумирани пластмасови корпуси на френска фирма. При връщането си, поръчва на Атанас Вълчев да конструира такъв корпус и в инструменталния цех изработват калъп от буково дърво. По този калъп в завода за кофички за кисело мляко на Военна рампа вакуумно формоват капака на себестойност няколко лева всеки. Атанас Вълчев конструира прости и технологични метални дъно на корпуса и капак на клавиатурата, при което калкулацията на корпуса пада драстично. Инж. Христозов разработва и тестово оборудване – вътрешносхемен емулатор, с който групата, съставена от инж. Александър Ашканов, Елза Панайотова и Владимир Йорданов „оживяват“ и тестват компютрите. Цветът на първите капаци е зелен и кафяв, виждал съм и с млечно бял цвят. Дъното остава алуминиево, но конструктивно е значително опростено.

Тук е моментът да вмъкнем една пикантна подробност.
Първите компютри са оборудвани с телевизори "София 31". За съжаление, не закъснява странното и несрещано по нашите ширини явление на изчезващите от цеховете телевизори. ИТКР се е видяло в чудо, как да опази мониторите към компютрите. Решението било просто, макар и не най-красиво - тунерите на всички телевизори са изтръгнати и дупката е затворена с познатите на всички пластмасови квадрати с надпис ВКП и ИМКО 2. От този момент изпаряването на телевизори спира.

Успехът на компютъра е толкова голям, че е решено да бъде произвеждан в индустриални мащаби. По това време един от заводите, подготвени за такова производство е "Оргтехника" Силистра (производителят на "Елка" и много други електронни устройства). Инж. Райчо Райчев, началникът на производство в завода отдавна подготвя почвата за производство на компютри. За съжаление, местните партийни кадри не могат да понесат факта, че никой не ги пита за мнение и спретват на инж. Райчев дългосрочно посещение на затвора в Белене. За перипетиите му има написана отделна книга, тук само ще споменем, че случаят достига до Тодор Живков, който съдейства за освобождаването на инж. Райчев и командироването му в Правец като отговорник за производството.

Междувременно в Правец заводът се подготвя за серийно производство на компютъра, но вече с марка "Правец 82". Производството започва през 1983 г. с 500 броя, увеличени на 2500 през 1984 и 18 000 през 1985 г., като е планирано през годините да достигне до 100 000 броя годишно (това количество не е достигнато, максималните бройки са около 60 000/год).

В това време екипът на инж. Марангозов започва разработката на 16 битов компютър, програмно съвместим с IВМ. (IВМ вече били осъзнали, че на все повече бюра в компанията се появяват компютри Епъл, с които се работело много по-удобно. Това ги е провокирало да създадат РС). Така през 1985 се появява ИМКО 4 или иначе казано Правец 16. Освен "стандартното" РС, в ИТКР бива разработена серията МИК 16. През годините са произвеждани подобрени и модифицирани варианти на компютрите до разпада на държавната система за производство през 1990 година.

Два любопитни факта, свързани с тези компютри:
- В края на 80-те, Правец 8С е произвеждан в Ташкент (Узбекистан), в съвместното българо-узбекистанско предприятие "Вариант". Твърди се, че половината училища в страната са оборудвани с компютри Правец. Може да видите такъв екземпляр в музея на колегата Михаил Бабёнышев от Латвия тук. Снимката се публикува с негово разрешение.
- През 1990 година има изграден завод за производство на 1 000 000 броя компютри Правец 16 годишно, с осигурен пазар за машините в целия арабски свят. За съжаление, заводът никога не заработва - намира се в Ирак, а всички знаем какво се случи там през 1991 г.

Следва списък на гамата компютри "Правец" по реда на тяхното излизане на пазара.

8 битови:
- ИМКО 1 (1979-80)
- ИМКО 2 (1980-86)
(Въпреки производството на серията "Правец 8", ИМКО 2 продължава да се произвежда в ограничени количества в ИТКР поне до 1987 година - вижте снимките на табелките в препратката по-горе).
- Правец 82 (1983-84)
- Правец 83 (1984-85)
(Обозначението 83 се среща в списание "Компютър за Вас" - външно разликата с модел 82 е клавиатурата. Клавишите отдясно Лат Лат са заменени със стрелки, тъй като при употребата на компютъра, придвижването на курсора е затруднено - необходима е комбинация от клавиши).
- Правец 8Е (1985)
- Правец 8Е+ (1985)
(Двата модела Е са реално тайвански, внесени оттам. Пълно копие на Епъл IIe. Имат табелки с марка Правец, но проблемът на тези машини е липсата на хардуерна кирилизация. Предполагам, че е внесен един контейнер, вижте повече за номерацията им в препратките към моделите. Моделът Е+ е обозначен в завода като Е, но поради съвпадението на обозначението и разликите в клавиатурата, реших да добавя плюса.)
- Правец 8М (1986-87)
- Правец 8Д (1986-89)
(Този модел е клон на английския Орик1 и Орик Атмос и е несъвместим с останалите компютри от серията. Предназначен е за домашна употреба, откъдето идва и абревиатурата).
- Правец 8А (1987)
- Правец 8С (1987-90)
- Правец 8S (1990)
- Правец 8VC (1990-92)

16 битови:

- Правец 16Н (1985, настолен, първи вариант на прототип)
Правец 16Н (1985, настолен, втори вариант на прототип, картотекиран също като МИК 16 ЕС1847.01)
Правец 16 (ИМКО-4) (1986)
- Правец 16А (1987)
- Правец 16E (1988)
- Правец 16ES (1988)
- Super 11 (1988?)
- Правец 16Т (Турбо) (1989)
- Правец 286

32 битови:
- Правец 386 (1989)
- Правец 486 (1989)