Видеотерминал ИЗОТ СМ1604.М1

Експонат на Amuseum


Състояние Фабрично нов.

Показан
за първи път
198... г.?

Години
на производство
Няма информация. Нашият експонат е с № 2610/30.06.1986 г.

Произведени
бройки
Няма информация

Производител Завод за Запаметяващи Устройства - Велико Търново

Разделителна способност 1920 х 1848 символа

Захранване 220 V, 150VА

Размер и тегло 18 кг, 515 х 360 х 325 мм без клавиатура; 22 кг, 515 х 555 х 325 мм с клавиатура

Цвят Топло бял с маслено зелен лицев корпус и клавиатура.

Поредният експонат открит в чисто ново състояние и пълна комплектност. Запазена е дори опаковката - дървен сандък с оловни пломби, облицован с амбалажна хартия, пропита с битум, техниката поставена в торбичка (навремето ѝ казваха чохъл). Документацията беше увита във восъчна хартия. Не че е важно, но все пак любопитна подробност за "еко" опаковките, използвани преди години :)
(В този ред на мисли, който е ходил в казарма, ще се сети откъде му е познат този вид сандък, в какво беше увит мармаладът от държавния резерв и от какъв плат бяха партенките ;) )

Видеотерминал, предназначен за работа в системи и мрежи за телеобработка на данни (до 1500 метра). Включва се към машини от типа на ЕС ЕИМ, СМ ЕИМ, мини и микро ЕИМ. Работи в асинхронен режим, независимо от ЕИМ, за подготовка на и редактиране на документи.

Гледайки изделието, произведено през 1986 година, не мога да не си задам няколко въпроса:
- Корпусът е произведен от някакво подобие на пластмаса със съдържание на дървени стърготини. Дали е правено с идеята да няма статично електричество? По това време в България е имало достатъчно качествени пластмаси. Или е спазвана технологията от създаването на терминала?
- Документацията е връзвана в папките. Защо не са използвали металните машинки, при положение че са били достъпни? Предпазване от ръжда или дълговечност на документацията при непрекъснато прелистване?

Ако имате отговори на горните въпроси, пишете ни.

Повече информация в приложените документи