Микролаб

Експонат на Amuseum


Състояние Чисто нов

Показан
за първи път
Няма информация.

Години
на производство
Предполагаемо прототипът е разработен в средата на 1986, а е влязъл в производство година по-късно.

Произведени
бройки
Няма информация. Нашият експонат е със сериен № 6

Производител НУПД (Направление Учебно - Производствена Дейност) към ВМЕИ "Ленин", София

Захранване постоянно стабилизирано +15V

Размер и тегло 485 х 367 х 32 мм

Експонатът не е предмет на темата на музея, но ми попадна и реших, че все пак показва по какъв начин са били обучавани инженерите по времето, когато сме правели и компютри. Затова реших да го запазя и споделя с вас.
30 години в полиетиленов плик малко са се отразили на лицевия панел, но мисля, че не е фатално.

Описанието на системата е публикувано в списание "Компютър за Вас" през 1987 година. Цитирам извадки от статията:

"МИКРОЛАБ е интелигентна система за лабораторни упражнения с персонален компютър за общо предназначение. Състои се от персонален компютър, към който са включени флопидисково устройство, принтер, контролер, съединителен лентов кабел и лабораторен макет. Макетът съдържа постоянна универсална аналогово-цифрова периферия и сменяема изследвана платка. Връзката между тях се осъществява външно чрез комутационни шнурчета и вътрешно чрез лентов кабел. Лабораторният макет (постоянна и сменяема част) се захранват от компютъра. Резултатите от изследването се отразяват върху дисплея.

МИКРОЛАБ има възможност да работи в следните режими:
1. Конфигуриране на системата
Задават се номерата на обслужваните аналогови входове и изходи, честотата на дискретизация, форматът на аналогово-цифровото и цифрово-аналоговото преобразуване и др.

2. Измерване на входни аналогови сигнали
При този режим последователно се сканират зададените аналогови входове със съответната честота на дискретизация (точната ѝ стойност се изобразява върху полето на екрана на компютъра). Получените чрез аналогово-цифрово преобразуване отчети се записват в съответните входни буфери и отново се изобразяват върху екрана, като образуват графични изображения.

3. Генериране на изходни аналогови сигнали
Този режим е обратен на режима „измерване на входни аналогови сигнали“. Състои се от две части:
а) задаване на фо̀рмата на генерираните изходни аналогови сигнали - аналитично, графично, таблично, чрез измерване или чрез прочитане на дискета;
б) генериране на сигналите
Състои се от последователно прочитане на предварително записаните в буферите отчети и преобразуването им от цифров в аналогов вид.

4. Снемане на предавателни характеристики („стимул—реакция,,)
Този режим представлява последователно редуване на режимите „генериране“ и „измерване“. Предвидена е възможност за изобразяване на сигналите със и без предварително изтриване на екрана. Последният случай е подходящ за получаване на семейство предавателни характеристики.

5. Графичен редактор
Дава следните възможности за обработка на измерените и запомнени в буферите сигнали:
а) преместване във вертикална посока на изображенията с предварително зададена стъпка;
б) преместване в хоризонтална посока на изображенията;
в) мащабиране на изображенията.

6. Текстов редактор
Позволява да се правят надписи върху графиките (например означаване на координатните оси, маркиране на характерни точки по тях и др.).

7. Цифрова обработка на получените резултати: интегриране, диференциране, интерполиране, спектрален анализ, филтрация, отлепяне на обвивката на сигналите.

8. Отчитане на моментна стойност на сигналите
Осъществява се с помощта на вертикален маркер, който може да се премества в хоризонтална посока. Ординатите на пресечните точки на маркера с изображенията на сигналите се изобразяват като петцифрени десетични числа със знак върху четирите полета. Стойността на абсцисата (положението на маркера) се изобразява върху полето горе вляво, а честотата на дискретизация на входните сигнали - върху полето горе дясно на екрана.

9. Обслужване на файлове:
а) каталог на файловете;
б) записване на получените резултати във вид на файл върху флопидисковото устройство;
в) четене на файл с предварително получени или синтезирани сигнали и зареждането им в буферите на системата.

10. Отпечатване на резултатите върху принтер:
а) визуализиране върху екрана и отпечатване върху принтера на отделен файл;
б) отпечатване на всички натрупани резултати от лабораторното упражнение във вид на протокол.
Последната възможност изисква въвеждане на допълнителна информация — номер на лабораторното упражнение, име на обучаемия, група (клас), дата и т. н. Заедно с информацията от дискетата тя се отпечатва в протокол.

Изброените възможности на системата МИКРОЛАБ могат да се реализират в директен и програмен режим.
В директен режим отделните възможности се избират чрез удобна система от менюта и се изпълняват непосредствено.
Програмният режим изисква предварително написване на програма на BASIC, в която чрез отделни команди се задава поредица от необходими действия. Този режим разкрива в най-голяма степен възможностите на системата МИКРОЛАБ, като позволява лесното създаване на уроци за програмирано обучение, демонстрационни програми и др.

МИКРОЛАБ има следните предимства спрямо традиционните опитни постановки за провеждане на лабораторни упражнения:

1. Гъвкавост и универсалност. Могат да се изследват аналогови, цифрови и хибридни елементи и схеми от всички области на електронната техника (ако сменяемата платка съдържа подходящи преобразователи, могат да се изследват и неелектрични обекти). Чрез разработване на разнообразни програмни продукти могат да се провеждат различни експерименти върху един и същ обект.

2. Пълна или частична автоматизация на експеримента. В резултат на това рязко се повишава ефективността - в рамките на едно лабораторно упражнение обучаемите получават много повече информация за изследвания обект.

3. Графично изобразяване, запомняне и отпечатване на резултатите от лабораторното упражнение върху принтер.

4. Възможност за програмирано обучение (преподаване на материал, задаване на въпроси) по време на лабораторното упражнение. При това компютърът получава информация за подготовката на обучаемите не само от клавиатурата, но и от състоянието на изследваната схема — разкриват се интересни възможности за създаване на „интелигентни“ уроци за програмирано обучение.

5. Възможност за допълнителна обработка на получените резултати чрез пакет приложни програми с математически и графични възможности.

6. Премахва се необходимостта от допълнителна измервателна апаратура (генератори, осцилоскопи, волтметри и т. н.) и от захранващи токоизточници.

7. Възможност за включване към произволни персонални компютри (чрез подходящи контролери).

8. Допълнително разширяване на възможностите на системата чрез монтиране на допълнителни устройства върху сменяемата платка. Според изискванията на изследвания обект това могат да бъдат програмируеми усилватели, схеми „следене-запомняне“, преобразователи на неелектрически в електрически величини, цифровоуправляеми генератори и др.

9. Няколко системи МИКРОЛАБ и един главен компютър могат да се включат в мрежа с широки възможности за централизирано обучение и контрол."
Край на цитата

Технически данни
- Работи с персонален компютър "Правец 82"
- Аналогови входове - 4 броя
входна величина: напрежение +10 V
входно  съпротивление:  1 МΩ
максимална честота на дискредитизация: 2 кНz
- Аналогови  изходи: 4  броя  
изходна величина: напрежение +10 V
изходно  съпротивление: <1 Ω
защита  от  къси  съединения  има  
максимална честота на изхода: 10 кНz
форма  на  изходния  сигнал: произволна  
Цифрови входове и изходи ниво: TTL
разрядност: 12 bit
- Консумация при:
+5  V  З00 mА  
+12V 100 mA  
-12V  100 mA

Ръководството може да изтеглите по-долу или в секция "Библиотека":

Ако разполагате с повече информация за този експонат, моля споделете с музея тук.

Прикачени документи